Село Хърсово (Община Самуил , Област Разград)

Хърсово е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, Област Разград.

География

Село Хърсово се намира на 27 км на югоизток от Разград,на 8км от гара Самуил и на 19км югозападно от гр. Исперих.Селото лежи в източната част на Самуилското плато.Землището на селото заема 44 500 декара гори.Самото селище заема една площ от 3900 декара от селски дворове,градини и улици.До 1940 г.селото е имало 2200 жители.

История

В землището на селото са регистрирани 3 селищни могили и 13 надгробни тракийски могили, а също така и четири антични селища. Едно от тях е на Съзлъшката могила и по всяка вероятност е римска крайпътна станция. Повечето от посочените археологически обекти са регистрирани от Историческия музей в Разград. Към късното средновековие трябва да се отнесат останките от изчезналите селища от местностите "Пжара", "Хаджийца" и "Белчов кладенец", по предания на местни хора първите два са унищожени от турците, а мястото на третото не е установено.            При разкопоки от Ана Маргос и Ана Симеонова, направени в "Ерлийската махала" са открити останки на християнска църква. Открити са и погребални паметници на християни. Първите документи, отнасящи се до историята на Хърсово от османския период са от 16 век. В 1553 г.то е било дадено във владение на Рустем паша - велик везир на султан Сюлейман 1 Великолепни. За да съживи запустялото село, той преселил от своето мюлково село Арбанаси, Търновско, 60 раетски семейства и така се обособило селото Хърсово пънар. Част от тези арбанашки семейства са останали в Хърсово, а други вероятно са върнали по родните си места. Едновременно с това в Хърсово са били заселени хърцойски семейства от с.Хайдар /днес с.Кардам,Търговишко/, за което свидетелства един регистър на овцевъдите от 1573 г. Не след дълго време с.Хърсово е било превърнато във вакъф на Рустем паша, свидетелство за което е арзъхала /заявлението/  от 1669 г.на един закупчик на данък. Това се потвърждава и от една молба от 1678 г. до султанската канцелария от населението на с.Хърсово, Арнауд/Голям извор/и махалата Абдул/Богданци/, Разградски окръг. Жителите на селото молят да им се опрости допълнителния данък за ечемика и парите за превоза им, които е трябвало да плащат за сметка на преселелите се по другите краища техни съселяни. През целия период тука живее само българско население. След Кримската война в селото са настанени татари и черкези, които после се изселват в Кривица. До 1979 г.Хърсово е център на община и обединение на трудовокооперативно земеделско стопанство. В общината влизат селищата Хърсово, Богданци и Голяма Вода.